“Обичай се!” Тези две думи са се превърнали в един съвет, който хората масово раздават на тези около тях, които търсят щастието, и на които все нещо не има достига, за да се чувстват пълноценни.

В училище обаче, никой не ни учи на това умение, защото както не веднъж съм казвала, любовта не е просто чувство, а действие- как (си) показвам любовта; какво правя, за да докажа че (се) обичам; как (се) обичам, когато не съм за обичане?

Нека ти кажа- на думи е лесно! Практиката и постоянството обаче са нещата, които ни куцат и които пречат на това да изпитваме любов в цялата и пълнота и палитра.

Може би е много по- лесно да “разплета кълбото”, започвайки от това, какво означава да НЕ обичам себе си, и кои са знаците по пътя, които да подскажат, че вървя в грешна посока и не към себе си.

Ако често имате негативни емоции и чувства към вашата собствена личност, плюс:

  • Неприемане/ отхвърляне на мен самия
  • Гняв
  • Чувство за вина
  • Чувство, че съм длъжен на другите
  • Ниска самооценка
  • Поставяте другите на първо място, но не и вас самите,

то най- вероятно сте се отдалечили от своя център и сте спрели да чувате гласа на своята собствена душа.

Най- големият “враг” на обичата към нас е чувството, че не съм достатъчен- не съм достатъчно добър, не съм достатъчно умен, не съм достатъчно красив, не съм достатъчно способен и… списъкът може да продължава до безкрай.

Коренът на тези вярвания и убеждения за нас самите, много често не започва от нас, а идва от нашите родители, роднини, партньор, а често дори от други хора, случвания и обстоятелства.

Била съм в омагьосания кръг на подобен тип вярвания и знам колко не лека е задачата да ги разпознаем, осъзнаем и признаем, че ги имаме и най- вече да ги отработим.

Обикновено повтарянето на позитивни такива дава много повърхностен резултат и често не помага кой знае колко.

Защо е така?- защото когато нашият мозък има определено активно вярване за личността, той постоянно търси доказателства, за да валидира това убеждение.

Ако аз вярвам, че не съм достатъчно добра в своята работа, единственото нещо което ще забелязвам е критиката на хората около мен, грешките и пропуските си, и моите успехи ще останат незабележими за мен самата.

Всичко обаче е въпрос на фокус и най- вече на поемане на лична отговорност.

Да си спомня, че вече не съм дете; че сам мога да се грижа за себе си; че аз решавам кой и какво да бъда и каква дефиниция да си дам; че думите на другите няма как да понижат стойността ми, ако аз сам не дам позволение.

Когато осъзнах, че това да бъда щастлива и да се обичам, зависи изцяло от мен и от това да поема лична отговорност и да действам- това беше повратна точка в моя живот. Години наред определях цената си, спрямо обичта и стойността, които тези около мен ми даваха. Често обаче, хората ни оценяват на много по- малко, от нашата истинска цена.

Важното е колко се цениш ти, а със стойността ни, несъмнено идва и любовта към нас самите и безусловната такава.

Всичко което сме, и което имаме в живота си,  е основано на това какво си позволяваме. И колкото повече се ценя и се обичам, толкова по- често си давам зелена светлина, тупам се по рамото и се самомотивирам, защото друг пряк и верен път няма. Всичко започва от нас и от това да вземем решение да променим начина, по който гледаме на себе си.

Много често човек дори не може да си обясни, кое е това нещо, което го кара да дава любов на другите, но да е неспособен да даде любов на най- важния човек, а именно на себе си.

“Ние третираме себе си, по начина по който ни обичат и са ни обичали!”

Малкото дете се учи на любов от своите родители. Ако те не му дават такава, ако те не му показват, че то е значимо, то израстава с убеждението, че не заслужава и точно с това чувство на недостатъчност, за което споменах в началото. Изгражда се един модел, който детето започва да приема като нормален, защото това е единственото нещо, което то познава.

И ако вие повтаряте и затвърждавате този модел, дори когато вече сте възрастен, то е много трудно да го промените и да повярвате, че има и друг път, че може и по друг начин.

Несъмнено има някои неща, които може би не са валидни и приложими за всеки, но които лично аз съм изпитала върху себе си и моите клиенти и които дават резултат, що се отнася до себе обич.

Не е нужно да вярвате на 100% на това, което чувате и четете. Винаги казвам, че най- добрият начин е да пробвате и да намерите вашия начин.

 

  1. Правило номер едно- “ Опознай се и се свържи със себе си”

Представете си, че пред вас има една счупена кола, която трябва да поправите. Преди да направите каквото и да е, първо трябва да знаете най- основното нещо, а именно как работи тя, къде се намират отделните части и т.н.

Ако искаме да “поправим” себе си, първо трябва да знем кои сме, какво искаме, какво ни прави щастливи, и какво не, и най-вече визия за това кой искам да бъда аз, независимо от това, кой съм в момента и какво ми куца и не ми е наред.

Имайте предвид, че дори когато се познавате достатъчно добре, ще има моменти, в които ще се чувствате дестабилизирани, емоционални и дори празни. Това не бива да ви плаши, а само да ви подскаже, че сте се отдалечили от себе си и е време да се свържете отново с този, който наистина сте.

Връзката с нас самите е най- дългата, която имаме в живота си, и несъмнено ще има моменти на приливи и отливи. Но да се връща към себе си всеки път, когато губи светлинката по пътя си е нещо, което трябва да бъде приоритет номер едно на всеки човек, който иска да живее пълноценно и да е в центъра си.

  1. Правило номер две- “Няма грешки, а само уроци. Научи урока и пусни останалото.”

В днешния свят на хаос и буквално заливане от информация, случвания  и събития, човек лесно би забравил за себе си, гонейки кариера и опитвайки се да жунглира с ежедневните предизвикателства. Това често, може да ни изпрати в “грешен коловоз”, защото колкото по- далеч сме от себе си, толкова повече грешки правим, тъй като не резонираме с вътрешния ни глас и не го чуваме. И всички тези грешки, ни карат да влезем в един цикъл на самообвинение и чувство на вина, които са враг номер едно на любовта ни към себе си.

  1. Правило номер три- “Фокусирай се върху благодарността и това да си благодарен за абсолютно всяко нещо, което имаш в живота си”

Покрив, здраве, работа, храна в хладилника, любим човек и т.н.- всяко едно от тези неща е благословия и не бива да се приема за даденост.

Колко от вас благодариха за нещата, които имат тази сутрин, когато отвориха очи?

Ние не забелязваме нещата, които притежаваме и винаги насочваме фокуса върху липсите. А там, където е нашият фокус, тече и нашата енергия. Затова е от изключително голямо значение да виждаме благата в живота ни, тъй като нашия мозък ще бъде настроен на вълна изобилие, вярайки че Вселената е пълна с ресурси (а тя несъмнено е).

Благодарните хора винаги ще виждат възможности навсякъде, а останалите ще виждат липси, пречки и спънки.

Да благодаря означава, да изпратя любов към Вселената, която се е погрижила за мен и за това да имам, а Вселената винаги връща това, което вие подавате.

  1. Правило номер четири е това на “Трите П-та, както аз сама си ги наричам.

Приемай! Прости! Пусни!”

Това са три от най- трудните неща за изпълнение и следване за повечето хора.

  • Да се приема такъв какъвто съм, означава да не отхвърлям моята Сянка, да се науча да живeя с моето Его; моите черти от характера, които знам, че трябва да променя, но са част от мен; да приема моите травми и това кой съм, вследствие на тях.
  • Да си простя за всички пъти, които пренебрегвах себе си, отричах се, поставях други хора пред себе си, правех компромиси, които не исках да правя; не спазвах обещанията, които си давах и се самозалъгвах.
  • Да пусна всяка обида отправена към мен; всяка вина, която съм натрупал; всеки човек, в който съм се вкопчил от страх да не си тръгне; да се разделя с всяка вещ, която отдавна е дала своето и вече не ми служи
  1. Правило номер пет: “Любовта към нас е нещо, което трябва да практикуваме всекидневно”

Ние не обичаме нашите деца, родители и партньори избирателно, само по празници или само, когато са дoбри с нас- обичаме ги безусловно и постоянно.

Това трябва да правим и със себе си, и всеки ден да си припомняме, че сме важни и значими, че струваме, че заслужаваме и сме ценни.

Себеобичта има много и различни езици и проявления. Кой е правилният за теб, можеш да разбереш само, когато се научиш да говориш с езика на любовта към твоето вътрешно дете, което копнее за обич, независимо от това на каква възраст е и колко и какви мечти има.

Опитай!