Сократ е казал: “Неизследваният живот не си струва да бъде живян”

Всички сами пишем историята на живота си и сме найни автори, но освен да създаваме живота си, не трябва да пропускаме и да разсъждаваме върху това, което сме направили.

Какво е саморефлексия?

Саморефлексия е способността на човек, да направи оценка на своите собствени когнитивни, емоционални и поведенчески процеси.

Няма как да се учите на любов към себе си и себеприемане, ако не изследвате личността си и ако нямате разбиране за това кой сте- кои сa вашите принципи; защо мислите по начина, по който мислите и защо правите нещата, които правите.

Саморефлексията също се нарича интроспекция, което оначава съзерцаване на себе си.

Защо е важна саморефлексията?

Развитето на личността и нейният растеж са двете основни причини за изграждане на навика на човек- да се вглежда в себе си, като това не е еднократен акт, а процес, който трябвa да бъде постоянен. Разбирането на това кой съм в момента и на това да знам кой искам да бъда, ви позволява да определите едни реалистични цели, които да следвате, за да стигнете там, където искате.

Размишлявайки върху вашите поведения и мисловни модели, ще ви позволи да видите какво трябва да отработите  и да промените, така че мислите и действията да носят позитивни резултати.

Поглеждането назад в миналото и презразглеждането на определни случки, ще ви позволи да видите:

  • вашите реакции
  • реакцията на другите
  • начина ви на защита
  • има ли нужда от поставяне на граници
  • какво да променя, ако нещо подобно се случи отново

Качествената саморефлексия ще ви позволи да проследите вашия напредък и прогрес по позитивен начин.

 

Как да правим саморефлексия?

Най- ефективният начин за себепознание си остава писането, което се нарича още “рефлективно писане

Един от най- ефикасните модели за рефлективно писане се нарича “The DIEP model” ( Boud, Keogh & Walker, 1985), като абревиатурата отговаря за:

D- Describe (описание)

I- Interpret (интерпретация)

E- Evaluate (оценка)

P- Plan (план)

 

Независимо от ролята в която сме- на майка, съпруга, съпруг, баща, дъщеря, професионалист и т.н., саморефлексията е нужен елемент.

 

Какви допълнителни въпроси може да си зададете?

Силни страни – Кои са силните ми страни?

Например, добре ли съм организиран? Приоритизирам ли правилно?

Слаби страни – Какви са моите слабости? Например, лесно ли се разсейвам? Постоянен ли съм?

Умения – Какви умения и таланти притежавам и в какво съм добър?

Проблеми – Какво ми влияе в момента? Има ли проблем/ ситуация, който ме разклаща?

Постижения – Какво съм постигнал до тук?

Щастие – Има ли неща, от които съм недоволен или разочарован? Какво ме прави щастлив?

Решения – Какво мога да направя, за да се подобря в тези области и да подобря положението си?

 

Колко често трябва да се прави саморефлексия?

Ако до сега никога не сте прилагали тази практика, бих ви посъветвала да започнете с 5 минути на ден или 30 минути на седмица. В началото е важно да изградите навика за насочване на фокуса по- често към себе си.

 

Ние няма как да растем, ако не разбираме това, което сме преживели.

Именно това е причината, за редовно вглеждане в себе си и в това какви фини модификации можем да направим.

Нещо важно, което е хубаво да се спомене, е че рефлектираме както върху трудни ситуации и проблеми, така и върху нашите постижения и успехи.

Не се насилвайте, ако още не сте готови за това или не го чувствате “като свое”. Важното е да започнете с ваш темп, без външни стимули и да е нещо, което вие осъзнато искате да направите за себе си.

За по напредналите и тези, които вече имат опит в саморефлексията, бих препоръчала:

  • годишна саморефлексия- проверка на годишни цели и тяхното изпълнение, както и на постиженията ви
  • на всеки 3 месеца- какво съм постигнал до момента; върху какво да се концентрирам до края на годината; какво мога да променя и да променям ли нещо;
  • седмична- писане в журнал и даване на оценка за седмичните настроения и случвания
  • дневна- оценка на днешния ден

Каквото и да се случва, помнете че винаги могат да се извлекат позитиви. Гледайте на предизвикателствата, казвайки си “Кой е урокът който трябва да усвоя?, а не “Защо точно на мен ми се случва това?”

Завършвам с любим мой цитат на  Джим Рон.

Намирам за удивително, че повечето хора планират ваканциите си с по-добра грижа, отколкото планират живота си. Може би това е така, защото бягството е по-лесно от промяната.“

 Без промяна, няма напредък и растеж. А за да знаеш какво да промениш, първо трябва да си отворил вратата навътре към себе си!

 

Източници:

  1. Driscoll J (1994) Reflective practice for practise – a framework of structured reflection for clinical areas. Senior Nurse14 (1):47–50
  2. Boud, D.; Keogh, R.; Walker, D. (Eds) (1985) Reflection: turning experience into learning. London: Kogan Page