“Синдромът на самозванеца” е психологически модел, при който човек се съмнява в своите умения, таланти, постижения, чувства се неуверен и некомпетентен и има постоянен вътрешен страх да не бъде разкрит като „измамник”

Терминът за “синдром на самозванеца” се въвежда за първи път от клиничните психолози Сузана Имес и Полин Роуз Кланс през 70-те години на миналия век. Те провеждат изследване, включващо над 150 жени, които имат високи професионални постижения. Установяват, че въпреки високите си академични резултати и неоспоримите външни доказателства за техните успехи, всяка една от жените е споделила, че тези постижения не са свързани с интелект или лични качества, а са чист късмет, подценявайки себе си и собствените си способности.

След по- продължителна работа, Кланс и Имес установяват, че този “синдром на самозванеца” се среща и при мъжете.

Какво е усещането да страдаш от Impostоr Syndrome?

Чувствайки се “измамник”, вие сте в постоянен конфликт с вашето собствено възприятие и това как другите ви виждат и възприемат.

Дори, когато другите виждат, отчитат и хвалят вашите таланти, качества и способности, вие нямате това вътрешно усещане и обективна оценка, смятайки че успехите ви, са вследствие на късмет и добро стечение на обстоятелствата. Това покачва тревожността скорострелно, защото вие живеете в постоянен страх да не би “да бъдете разкрит”, страхувайки се, че другите ще разберат, че вие “мамите”.

В резултат на това ваше вярване, вие сте склонни да се впускате в дълги часове работа, за да компенсирате “измамата” и най- вече, за да си дадете това спокойствие, че работейки много, другите няма да видят вашите недостатъци и неуспехи.

Омагьосаният цикъл се затваря, тъй като всички следващи постижения, които имате вследствие на вашата усилена работа, не ви носят успокоение и вяра във вашите лични качества, тъй като вие ги смятате за нищо повече от продукт на усилията ви да поддържате „илюзията“ за вашия успех.

Вследствие на това се заражда тенденцията към перфекционизъм и това да правите всичко съвършено добре, без да допускате никакви грешки. Постоянният страх от провал, чувството за вина, че “мамите”, тревожността от това да не би да бъдете разкрити, както и непрестанната работа, за да наваксате със знания и умения, създават предпоставка за тревожни разстройства, бърнаут и депресия.

Кои са най- честите признаци и характеристики на “синдрома на самозванеца?”

  • Съмнение в себе си и в собствените си способности
  • Ниско самочувствие и самооценка
  • Постоянно сравняване с другите
  • Приписване на вашите успехи на външни фактори
  • Страх и тревожност
  • Поставяне на много високи цели и разочорование, когато не са постигнати

За съжаление Impostоr syndrome, не е признато като личностно разстройство в “Диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-5)”. Това всъщност не е никак необичайно, защото учените са установили, че през “синдром на самозванеца”,  преминава абсолютно всеки човек, поне веднъж в живота си.

Ако се разпознавате някъде в по- горните редове, бих ви насочила да си зададе следните въпроси и да отговорите искрено на тях.

  • Изпадате ли в крайности и лошо настроение, дори при най- малките допуснати грешки?
  • Колко точно чувствителни сте към критиката, особено градивната такава?
  • Смятате ли, че вашите постижения са в резултат на късмет, а не толкова на вашата усилена работа?
  • Подценявате ли се, дори в области, в които имате знания, опит и умения?
  • Чувствате ли се некомпетентни дори след години опит в избраната от вас сфера?

 

Кои са видовете “синдром на самозванеца”?

Д-р Йанг разработва пет основни типа “синдром на самозванеца”, за да опише различните начини, по които тази тенденция да се проявява.

  1. Перфекционистът

Перфекционистите никога не са доволни и винаги смятат, че работата им може да бъде по-добра, за това те са в постоянно търсене на съвършенство. Вместо да се фокусират върху силните си страни, те са склонни да се фокусират върху всякакви недостатъци или грешки. Това често води до напрежение, стрес и безпокойство

  1. Експертът

Експертите са в постоянно търсене на нови знания и умения, за да са сигурни, че “експертизата” им е правилна, съвършена и няма какво повече да се добави. Те са високо квалифицирани, но никога не са доволни от нивото си на работа, което им пречи да довеждат нещата докрай.

  1. Самостоятелният

Те са индивидуалисти и предпочитат да работят сами. Тъй като те имат ниска самооценка и не вярват в способностите си, не си партнират с други хора от страх да не бъдат “разкрити”.

  1. Природният гений

Придобиването на умения и заучаването на нови неща, обикновено се случва много лесно при този тип хора. Когато обаче не успеят, те изпадат в огромни дупки, тъй като са свикнали нещата, да им се получават от първия път.

  1. Супергероят

Супергероите се натоварват с много работа, вярвайки че ще се справят с всичко. Това обаче често води до бърнаут, тъй като човек се уморява да жунглира с всички задачи, с които се е натоварил.

 

Какво да правим, ако страдаме от “синдрома на самозванеца?”

Добрата новина, е че ако се чувствате като “измамник”, това означава, че определено имате успехи в живота си, които обаче смятате, че са постигнати вследствие на добро стечение на обстоятелствата и късмет. Вместо постоянното чувство на страх, се опитайте да опишете вашите постижения и да бъдете благодарни за тях.

Основни стъпки, които да предприемете:

  • Преразгледайте вашите основни вярвания и убеждения
  • Проверете от къде идва ниската ви самооценка
  • Поемете отговрност за промяна и за позитивна модификация, за да излезете от омагьосания кръг на негативния монолог.
  • Споделете това, което чувствате с други хора, които са близки до вас и ще ви разберат
  • Спрете да се сравнявате с другите
  • Обърнете внимание на това, къде слагате фокуса си и как се настройвате всеки един ден
  • Прекарвайте по- малко време в социалните мрежи. Често това, което се представя там, няма нищо общо с реалността, но това влияе на вашето самочувствие и мотивация.

Ако смятате, че не можете да се справите сами или с помощта на близък, потърсете професионална помощ и не отлагайте.

Източници:

Clance PR and Imes SA. The imposter phenomenon in high achieving women: dynamics and therapeutic intervention. Psychotherapy: Theory, Research & Practice. 1978; 15: 241-247.

Thompson T, Foreman P and Martin F. Impostor fears and perfectionistic concern over mistakes. Personality and Individual Differences. 2000; 29: 629-647.

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7174434/