Ако днес трябва да започна само с 3 теми и практики, с които да си помогна да живея по- спокоен, щастлив и пълноценен живот през сърцето си, то първата със сигурност ще е работа с емоциите.
В последните няколко години все повече се говори за понятието емоционална интелигентност, но нека бъдем честни- няма как да го постигнем, ако първо не се научим да идентифицираме нашите емоции, да знаем защо са там и как да ги освободим.
Нека направя две важни уточнения, преди да се гмурнем надълбоко в темата.
-
Всеки човек изпитва негативни емоции и това е нещо съвсем нормално. Емоциите и негативните такива са индикатор и „аларма“, че дадено нещо не ми е окей.
-
Всеки има способността да ги освобождава, но повечето хора предпочитат да ги трупат и бутилират.
Ние постоянно трупаме емоционален багаж- дали от нашето детство, минало, предишни връзки (или настояща такава), работа, всекидневен стрес…. И списъкът може да продължава още доста дълго.
Работата е в това, че всеки от нас има определен емоционален капацитет, с други думи, можем да потискаме емоциите определено време, но не и винаги.
Нашите неотработени емоции влияят на това как мислим, как се чувстваме, как общуваме със себе си и с другите и най- вече се отразяват в нашите поведения.
Когато преди доста години започнах моята „чистка“ и работа с емоции, си дадох сметка, че те бяха толкова дълго трупани в мен, че в началото дори не можех да им дам конкретика и да ги назова. Чувствах се в един емоционален хаос и имах усещането, че няма да мога да вкарам нещата в ред.
Когато обаче, човек е готов и има ясното намерение, че иска да се преподреди отвътре, тогава, вместо задънени улици, започва да вижда отворени врати.
В днешната статия ще споделя с вас няколко основни стъпки, които винаги да съпътстват освобождаването на негативни емоции и тяхното адекватно „извеждане“ от ума и тялото. И да, казвам тялото защото всички наши емоции, които трупаме се блокират в тялото и то също има физически проявления вследствие на тях.
Какво означава да задържам негативните си емоции и по какъв начин мога да разбера, че имам такива?
Всички се раждаме автентични, като бял лист хартия. С трупането на опитност обаче, човек започва да се променя. Ако живеем през сърцето си, то това означава да казвам това, което мисля и чувствам; да се заявявам пред другите и света и да знам, че имам право да споделям как се чувствам толкова, колкото и всеки друг.
В другата крайност са хората, които по една или друга причина, са оставили своето автентично аз и „за да играят на сигурно“, и са започнали да спестяват много от нещата, които мислят и чувстват. Няма да навлизаме в подробности какви може да са причините, но в практиката ми на психолог, забелязвам че най- често това са тези две:
-
Заучено поведение от детството, когато родителите не са били емоционално достъпни за детето и не са могли да се справят с неговите емоции. Когато то ги е проявявало, е било наказвано за това. Вследствие на това поведение на родителите, детето получава посланието: „Когато имам дадени силно негативни емоции не съм приет и обичан“. Тоест, единственият начин, то да получи одобрение и любов е като потиска това, което наистина чувства и проявява само това, което не провокира авторитетните фигури.
-
Страх от изоставяне и отхвърляне (страх да не останеш сам), който те кара да осигуряваш комфорта на хората около теб, за сметка на своя. Започваш да споделяш „избирателно“ това, което мислиш и чувстваш, за да не бъдеш изоставен или отхвърлен. Опасното на това е, че ти не живееш живота за себе си, а за другите.
Емоции, които са потиснати ВИНАГИ намират начин да излязат навън. Ако ти сам не ги изразиш, то те ще се проявят по много грозен и агресивен начин.
Кои са стъпките, които да следваш и които ще ти помогнат да изградиш умението на емоционална саморегулация?
-
Идентифицирай емоциите
Много често, когато работя с клиенти и задам въпроса: „Опиши ми какво точно изпитваш?“, чувам или „Не знам“ или „Зле съм/ НЕ съм добре/ Депресиран съм“. Зад „зле, не съм добре и депресиран“, могат да стоят стотици емоции взети заедно, но е важно да се назове с точност каква е емоцията: гняв, страх, яд, агресия, злоба, завист, ревност, срам, вина… и.т. Тази стъпка е най- важна, защото често една емоция води до друга, но и винаги е свързана с корена (причинителя) на емоцията.
Идентифицирането е процесът, в който не само откриваш емоцията, но и в който забелязваш как се чувстваш (започваш да слагаш фокус върху вътрешните ти усещания съзнателно)
Упражнение, което би ти помогнало в тази посока, е когато усещаш буря от емоции, е да се опиташ да им дадеш име, да ги назовеш какви точно са. В началото може да ти е трудно, но ако изградиш това като практика, ще става все по- лесно и по- лесно.
Особено важно е, ако имате деца, да можете да разпознавате емоциите във вас самите, за да може да предадете това умение и на детето. Това е в полза и за вас като родител, и за детето като подрастващ индивид.
-
Научи се на „пауза“
Най- голямата грешка, която хората допускат, когато става въпрос за конфликт и емоции идващи отвън (обстоятелства/ друг човек) е да реагират, докато още са в емоцията. Тя има пик и когато сме в него, ние не можем да я контролираме, а тя контролира нас. Това се случва вследствие на биохимични процеси в нашето тяло, които не подлежат на контрол, защото те са нормална ракция на тялото вследствие на подаден отвън стрес. След като отмине този пик, нивата на кортизол (хормонът на стреса) започват да се понижават и тогава започваме да виждаме нещата по- ясно и най- вече логично.
Две неща, които можеш да направиш в такъв момент са:
-
Броиш до 5 или 10 и след това изказваш това, което искаш да кажеш.
-
Излизаш от стаята или се оттегляш, ако усещаш, че емоциите започват да те „превземат“
Това, което е важно да знаеш в тази стъпка две, е че тук не целим да се бяга от разговора, а да се даде пространство на самия човек да обмисли добре това, което мисли и чувства. Именно тук започва процесът на самоконтрол- да знам какво изпитвам и да го кажа асертивно, а не разрушително и за мен, и за този срещу мен.
-
Изгради умението на емпатия към себе си
Компонент, който често се прескача. Защо?- защото са ни учили да изпитваме състрадание и емпатия към другите, но не и към нас самите. Като говорим за състрадание, подчертавам дебело, че тук нямам в предвид да се самосъжаляваме или да бъдем в ролята на жертва.
По какъв начин развиваме състрадание към себе си?
-
Да отчетем болката- не да я потискаме, не да се правим, че я няма, а да и дадем нужното внимание- да знаем, че е там, но и също да знаем, че болката е нещо, което съпътства всеки един човек и можем да я използваме за личностен растеж.
-
Да сме мили със себе си- да си казваме и правим неща, които работят в посока на това болката да намалява- жест, дума, почивка, пространство- всичко, което би помогнало.
-
Изгради правилна стройка
Kаквото и да преживяваме, колкото и да ни боли, в един момент, човек трябва да потърси решение или решения и да вземе такива. Именно по този начин започва освобождаването от емоциите, които са силно интензивни и натрупани. Променяйки гледна точка, начин на мислене, и на това как гледам на тази дадена ситуация, спомага за това да се търсят алтернативи, които започват да носят положителни емоции. По този начин се учим да изграждаме емоционалния си свят отново и да го наситим с позитивни преживявания.
Това, което е важно да се направи тук, е да се намери тригера – какво всъщност ме накара да се почувствам така? Кой емоционален бутон в мен бе натиснат? Тук най- вероятно е засегната случка, която все още не е преработена, а може би дори и неосъзната (изтласкана).
Промяната на настройка е важна, защото в противен случай, виждаме всичко едностранно, виждаме единствено проблема и това, което не работи.
-
Вентилиране
Aко ме следиш отдавна, може би вече си запознат с този термин, който използвам често.
Когато използваме думата „вентилиране“, всъщност имаме в предвид емоционално проветряване и освобождаване на това, което е натрупано като емоция.
Освобождаването е нужно, за да може не само да пуснем емоциите, които ако потиснем ще създават деструктивни бъдещи поведения, но и за да направим място на нови да дойдат в живота ни.
Ролята на емоцията е да ни даде знание, да видим къде имаме нужда от промяна, Тя идва, за да алармира, че нещо, което се случва в нас и около нас, ни вреди, Емоциите всъщност ни пазят, защото ако хората нямахме способността да ги усещаме и да ги изпитваме, човек нямаше как да разбере кое му вреди и кое му помага, кое е добро и кое лошо за него.
Това да ги изговорим или да ги изпишем е нужно, защото освобождаване и вентилиране се случва само по тези два начина.
Много пъти съм говорила за воденето на журнал и за десетките ползи от него. Ако не знаеш как точно се прави, имам детайлно и подробно видео, в което споделям за всяка стъпка. Можеш да го гледаш ТУК
За да може да имаш все по- малко моменти, в които се усещаш емоционално нестабилен е нужно да вентилираш превантивно. Не чакай да дойде момент, в който си насъбрал емоционален багаж, който толкова те е натоварил, че не можеш да се придвижиш напред.
Тук на помощ идва това да обичаме себе си и да се грижим за себе си. Ако култивираш практики и стратегии, работата с емоции няма да е трудна за теб, защото ще имаш вътрешна мотивация за промяна.
Каквото и да ни се случва, във всеки един аспект от живота, това да живеем през сърцето и автентичността ни, винаги ще ни кара да се чувстваме пълноценни, щастливи и в стихията си.
С любов,
Нина Ежова