Много често чувам хора да казват, че причината за края на взаимоотношенията между двама души са или финансови проблеми или изневяра.

Истината е, че краят на взаимоотношенията в двойката настъпва, когато липсва комуникация.

Привличането, химията и любовта са важни, но те не са достатъчни, за да може една връзка да устои на предизвикателствата. Ако не знаете как да общувате, как да изразите това, което чувствате и да го направите по адекватен начин, в крайна сметка ще започнете да повтаряте неработещи модели, които автоматично ще направят връзката дисфункционална.

Това как общуваме с хората около нас, зависи от това каква е била комуникацията на нашите родители и между хората в семейството, в което сме израснали. Начинът, по който те са разрешавали конфликти- с осъждане, обвиняване или критика, изцяло е създало модела, който ние пренасяме в нашите собствени отношения, когато вече сме възрастни.

Има хора, които дори не си дават сметка, че техният стил на изразяване им вреди и е абсолютно идентичен с този на техните родители.

Съществуват хора, които решават конфликти като бягат, не говорят за тях, затварят се в черупката си и чакат бурята да отмине. Това обаче е нож с две остриета, защото по този начин вие се научавате, че конфликтът е “нещо много лошо”. Такива хора имат вярването, че ако се опитат да изкажат мнение, да отстоят себе си, да изговорят нещата, такива каквито са, човекът отсреща ще си тръгне, ще ги напусне или ще ги отхвърли. Така вие започвате да правите компромиси, но в същото време във вас се заражда едно негодувание, което с течение на времето расте, има лимити и е въпрос на време да се покаже на повърхността.

Грешно е схващането, че конфликтът е лош. Истината е, че правилното и адекватното му разрешаване чрез асертивна комуникация, сближава двойката и прави тяхната емоционална връзка по- дълбока.

На какво да обръщаме внимание, когато комуникираме с нашия партньор?

  1. Ако спокойният тон изчезне, и разговорът се превърне в размяна на вина, нападки, осъждане и критика, трябва веднага да ви светне лампичката за две неща:

  • и двамата вече сте извън “защитената зона” на общуване
  • започвате да комуникирате през и чрез вашите защитни механизми, защото и единият и другият е в режим на самоотбрана.

Когато тези две характеристики са активни, разрешаването на конфликта е невъзможно. Причината е, че когато сме в отбранителен режим и се защитаваме, ние не чуваме това, което ни казва човекът отсреща, а просто искаме да изложим нашите аргументи, за да подкрепим своята теза и мнение и да оборим другия. Тук не работим за “нас” като двойка, а за себе си и “Аз” като индивид.

  1. Винаги, когато искате да споделите чувствата си, особено когато те са наранени от партньора, използвайте “Аз” за изразяване, вместо “Ти”.

Асертивният начин на общуване е винаги през “Аз-а”- как се чувствам “Аз” и какво изпитвам “Аз”

Агресивният начин на общуване е този, в който слагате “Ти” на преден план, обвинявайки другия и сочейки неговите грешки.

Например:

“Чувствам се наранен и сякаш не съм приоритет за теб и връзката ни” (Говоря през моето “Аз”- как аз се чувствам и какво изпитвам)

“Ти си егоист”, “Не ти пука за мен”, “Гледаш само себе си” (Тук изцяло предавам отговорността на другия, посочвайки неговите грешки)

Този пример ясно показва как може да кажете едно и също нещо по два начина, като вторият със сигурност няма да бъде приет положително.

Запомнете нещо много важно: “Не е важно какво казвате, а как го казвате”

  1. Изслушвайте, без да прекъсвате.

Грешка е да чакате другия да се изкаже, не за да дадете обратна връзка на това, което току- що сте чули, а за да изложите вашите аргументи. Когато се фокусирате да чуете това, което има да ви казва човекът отсреща, ви позволява да бъдете тук и сега, да бъдете осъзнати и най- вече да покажете на другия, че той е важен за вас и че това, което споделя се приема с разбиране и уважение.

Това, което виждам при много двойки е, че някои предпочитат да са прави, отколкото щастливи. По този начин се завихря и затваря един порочен кръг, в който и двамата търсят начин да изпъкнат, но това никога не води до намиране на общ език.

Винаги си задавайте въпроса: “Какво целя с това, което ще кажа? – дали да засегна другия и да докажа, че моята гледна точка е правилна или моята цел е да помогна този конфликт да се разреши, за да има щастливо “нас”, а не само щастливо “аз”?

Ако целта е да докажете правотата си, то вие никога няма да излезете от тази матрица на неадекватно общуване.

  1. Поговорете за това какви са били стиловете на общуване във вашите семейства.

Хората не разбираме неща, които не сме преживели сами. Ако вие сте израснали в семейство на разбиране и изслушване, а вашият партньор в една среда пълна с викове и скандали, то вашите модели са коренно различни и това ще е причина за комуникация на различни нива и от двете страни.

Нека всеки сподели какво е видял и преживял, като тук не търсим виновник за това, което се случва. Целта е аз да видя и да вникна в травмата на другия и да се опитам да помогна за преструктуриране на тези модели, както и на моите собствени. Когато двама души “се побутват” предизвикателно и са един отбор, това спомага за техния емоционален растеж като двойка.

Разбирайки другия и травмите, които носи (а всеки носи такива), ви помага да не се вглъбявате и да не приемате нещата лично; да си дадете сметка, че вашият партньор не е лош, а просто човек, който чувства и който също се бори с неработещи модели, предадени от неговото собствено семейство.

Кои са нещата, които добрите комуникатори правят?

  • Знаят кога да говорят и кога да замълчат
  • Наблюдават партньора и ако усещат, че той е разстроен, му дават необходимото пространство, за да регулира нервната си система
  • Наблюдават себе си и се улавят, ако тона им започне да ескалира
  • Изслушват с цел разбиране
  • Отворени са за опита на техния партньор
  • Не са настроени за лична победа, а за обща
  • Знаят, че има много различни гледни точки от тяхната, които също са валидни
  • Целят разрешаване на конфликта и намиране на решение, работещо и за двамата, а не изгодно само за единия

Факт е, че всички правим грешки, във взаимоотношенията с партньора- също. Когато една двойка се научи да говори за проблемите по градивен начин, да прощава и да се учи от грешките си, само тогава връзката ще се развива и ще има растеж.

Не е важно дали сте тръгнали по пътя на саботажа и как сте общували до сега. Важно е какви избори ще направите от тук нататък, какви стъпки ще предприемете и в каква посока ще тръгнете в името на това да има “нас”.