Днес ще ви запозная с едно ново понятие, което не е толкова известно у нас, но е нещо, за което хората на запад говорят и практикуват, а именно майндфулнес.
Какво означава майндфулнес?
Думата “mindfulness” няма точен превод на български, но нейното значение е внимание, осъзнаване.
Нашият ум понякога бяга, губи връзка с тялото и често е погълнат от тревожни мисли по нещо случило се или по неща, които не са в неговия контрол.
Майндфулнес е основната човешка способност да бъдем тук и сега в настоящия момент, да обръщаме внимание на това как се чувстваме и къде се намираме на емоционално и ментално ниво.
Няколко години работих в един от най- натоварените центрове за деца и жени, жертви на домашно насилие в Лондон. Това, което ми направи впечатление е, че се организираха групи по майндфулнес, както за семействата- майки и деца, така и за служителите и то пет пъти седмично.
Все повече хора прибягват до майндфулнес практики и те наистина са необходимост, защото:
- ще ви помогнат да станете по- осъзнати
- ще се чувствате по- спокойни
- ще изпитвате по- малко стрес
- ще бъдете по- добри към себе си
- ще избирате мислите си по- внимателно
Това, което често съветвам клиенти, особено когато имат натоварен ден, пълен със задължения е, е просто да поспрат за минута и да се огледат наоколо- независимо дали са на улицата, в трамвая или приготвят вечерята.
Преди години, когато за първи път прочетох книгата на Робин Шарма “Монахът, който продаде своето ферари”, ми попадна една негова техника за успокоение на ума, която той нарича “Сърцето на розата”. Тогава за първи път си позволих да сляза от лудата въртележка, да поспра и просто да се наблюдавам. Това е една от многото майндфулнес практики, които може да намерите и прилагате в своето ежедневие, ако искате да изградите по- здрава връзка със себе си.
Най- популярната практика, несъмнено си остава медитацията.
Виетнамския будист Тик Нят Хан казва: “Медитацията не е бягство, а спокойно посрещане на реалността”.
Толкова много ми се иска повече и повече хора да чуят неговите думи и наистина да вникнат осъзнато в тях.
Ние не трябва да прилагаме техники и духовни практики само, когато наистина се чувстваме толкова зле, че това да бъде нашият единствен и последен изход.Процесът на осъзнаване и пробуждане не е еднократен акт, а трябва да стане част от вашата рутина всеки един ден.
Чувам много хора да казват: “Нямам време за това; имам деца; натоварен съм на работа; работя много” и т.н.
Когато аз започнах да се уча да медитирам, стартирах с една минута на ден. Точно така- една минута! Всеки от нас има една минута, но дали има желанието е друг въпрос.
Медитацията като практика, сама по себе си е трудна в началото, защото нашият мозък е постоянно зает и бойкотиран от хилядите мисли, които преминават през главата ни всеки ден. Ако трябва да бъда по- конкретна, между 65 000- 70 000 мисли на ден.
Това, което се случва, след като решите да направите медитация е да се настаните удобно, да затворите очи, да се опитате да бъдете максимално концентрирани, но да установите, че мислите за всичко друго, но не сте тук и сега в настоящия момент.
И при мен се случи същото, но това, което аз предприемах като действие е да се връщам в настоящия момент, дори когато ума ми прескачаше от мисъл на мисъл. По този начин учите мозъка и му подсказвате, че не той контролира вас, а вие него. Не си позволих да се откажа, защото знаех, че контролът над мен самата е най- мощният инструмент с който разполагам.
Медитацията сама по себе си е трансформация и наистина прави чудеса с хората и с техните животи.
Смело заявявам, че такова нещо като щастлив живот съществува и до тотална трансформация, осъзнаване и промяна, може да достигне абсолютно всеки един от нас.
Съвет, който бих дала на всички, които смятат, че медитацията би намерила място в живота им е: Практикувайте я без да се насилвате. Нека се случва спонтанно и не остава на заден план. Продължавайте и не спирайте, въпреки прииждащите хаотични и автоматични мисли.
Постоянството е ключът!