Самочувствието е субективната оценка, която човек дава за неговата собствена стойност. “Аз- концепцията”, изцяло се изгражда от нашите вярвания и убеждения, от това което мислим за себе си, но тя също така не е трайна личностна характеристика, мени се и варира във времето.

Самочувствието има 4 основни компонента: самоувереност, идентичност, чувство за принадлежност и чувство за компетентност.

  • Самоувереност (чувство за сигурност)

Тази самоувереност се заражда още докато сме деца, докато се учим да лазим, да ходим, да се храним и въобще, когато изграждаме нови умения и се учим на самостоятелност. Семейната динамика и среда са ключовият елемент тук, както и това нашите основни нужди да бъдат задоволени от нашите родители. Насърчаването от тяхна страна е нещото, което детето има нужда да чуе и да усети, за да има тази смелост да опита отново.

  • Идентичност

Това са нашите качества, вярвания, способности и въобще “крайната картина за нас”- как виждаме и конструираме себе си. Можем да я разглеждаме в три направления- физическо, личностно и социално.

Физически аспект– как виждам себе си в моето физическо тяло, какъв образ съм изградил за него и как го представям пред света?

Личностен аспект– кой съм аз отвътре; като какъв човек се определям и как гледам на себе си като личност?

Социален аспект– как влизам в контакт с други хора; лесно ли общувам и се свързвам с тези около мен;  какъв съм като приятел; половинка и т.н.

  • Чувство за принадлежност

Един от най- големите страхове на човек е този от отхвърляне. Именно за това, ние хората търсим група към която да принадлежим- семейство, връстници, приятели, партньори. Основна човешка нужда е тази да бъдем значими за някой. И колкото по- силна е тази връзка с другите, толкова повече самочувствие има човек, казвайки си “Да, аз съм ценен! Да, аз съм нужен!”

  • Чувство за компетентност

Чувството за компетентност е свързано с мотивацията, която човек има, когато е изправен пред определени предизвикателства, с които се справя и които преодолява. Колкото по- голяма опитност имаме в това да преминаваме през препятствията, които се изпречват на пътя ни, толкова това усещане, че мога да постигна всичко, се засилва. Успехите, които постигаме ни дават увереност и насърчават нашето самочувствие.

 

Самочувствието не е константна, а променлива величина и то зависи от нашата опитност и от познанието за нас самите.

Хората не бива да се плашат от предизвикателствата и проблемите, които съпътстват всеки по неговия житейски път, защото само така човек може да добие опитност и най- вече да опознава повече и повече себе си. Себепознанието за нас самите винаги се случва през и чрез други хора и най- вече през уроците, които ни преподава животът. Именно за това е хубаво човек да пробва, да преминава и през своите собствени грешки и провали, защото това е най- добрият начин да учим.

 

 

Кои са нещата, които можем да направим и какви стъпки да предприемем, ако искаме не само да изградим добро самочувствие, но и да го подържаме с времето?

  1. Усещане за личностна и междуличностна сигурност

Сигурността и безопасността, трябва да ги получим още в нашето семейство и това е нещо, което родителите ни осигуряват и ни предават. Не винаги обаче имаме тази стабилна домашна среда и това ни кара да се чувстваме несигурни в нас като индивиди, но и поставяме под въпрос това дали в бъдеще, може да постигнем тази стабилност. Всеки човек обаче, има способността да си осигури добро бъдеще, независимо от миналите обстоятелства и случвания.

Работата с родителите и отработване на травмите (ако има такива) са основна стъпка, ако стоим в обвинението или имаме вярването, че “Aз не мога да бъда щастлив, защото майка ми или баща ми не са ми дали подкрепа”. Когато сме деца, зависим изцяло от хората, които ни отглеждат. Когато обаче сме възрастни, ние имаме капацитета да правим нашите собствени избори и никой не избира вместо нас.

  1. Чувство за цел, посока и мисия

За да бъде щастлив човек, се нуждае от цел и посока- да знам къде отивам и какво искам да постигна, да дам на света и да оставя нещо след себе си. Ако човек няма някаква конкретна цел или не знае каква е неговата мисия, започва едно търсене и лутане, а от там и съмнение в собствените си възможности и качества. От ниско самочувствие страдат много повече хора, които не са реализирани или тези, които живеят чужди мечти.

Типични примери за това са, когато детето тръгва по път, който неговите родители са избрали, а не по този по който то само иска да върви и да се развива. Друг пример, който е много валиден във времето в което живеем е това да живея живота на някой друг, правейки нещата, които той прави с цел също да достигна до щастие, до цялост и пълнота.

Самочувствието се ражда от автономност- да избирам сам и да се самоопределям, а не от външен натиск.

  1. Чувство за принос

За да развие увереността си, човек трябва да изпитва, да усеща и да чувства, че дава и допринася за по- доброто не само на себе си, но и на света и хората около него. Да принадлежим и да сме полезни са две неща, които са взаимосвързани и не зависят от възраст и пол.

Чувството за принос започва своето изграждане още докато сме деца, с малките задачи, които родителите ни задават- да приберем играчките си, да почистим стаята си, да разходим кучето- тоест да имаме отговорност не само към нас, но и към тези около нас.

  1. Чувство за самоконтрол

Самоконтролът е умението да регулираме нашите мисли, чувства, емоции, поведение и действия. Това е нещо, към което всеки един човек се стреми, но е трудно за постигане, защото изисква голяма доза воля.

Самоконтролът е свързан с постигането на нашите цели и колкото повече умеем да контролираме вътрешните си импулси, толкова по- удовлетворени, щастливи и пълноценни се чувстваме. Това умение, също като увереността, се гради с времето и не е постоянна величина.

  1. Да се възнаграждаваме

Стъпка 5 е да се възнаграждаваме за нашите усилия. Ние хората обаче, правим точно обратното. Когато допуснем грешка се линчуваме и наказваме, но когато имаме успех, го приемаме като късмет и не си даваме награда, дори под формата на похвала.

Не чакайте другите да го направят за вас, да забележат вашите постижения и прогрес. Потупвайте се по- често по рамото, казвайте си по- често колко значими сте и че струвате и не забравяйте да празнувате прогреса дори от малките крачки.

Когато работим по темата за увереност и самочувствие, независимо дали сме в началото или вече сме извървели част от пътя, винаги казвам едно- не търсете отвън, а търсете вътре в себе си.

  • Намерете травмите, които ви дърпат назад и не ви позволяват да разгърнете себе си и пълния си потенциал
  • Открийте вашите негативни вярвания и убеждения и ги заменете с позитивни такива, за да може да ги отработите и да нямат негативно влияние върху вас
  • Работете с вашите родители и типовете привързаност, за да разберете защо се самосъботирате
  • Опознавайте себе си, за да се ръкводите само и единствено от вашите желяния, а не тези на другите

Запомнете че самочувствието не е панацея- няма да реши всички ваши проблеми и да ви помогне да плавате безпроблемно през морето на живота. Ще ви помогне обаче да намерите смелост в себе си и сили да бъдете устойчиви и гъвкави.

И тук, както при много други умения, които изграждаме, най- важно е да бъдем постоянни и да държим фокуса насочен към нас и нашите вътрешни усещания, настроения и мисли.

С любов,

Нина