Темата за нервната система е изключително подценявана и неразбрана. Истината, е че състоянието на нашата нервна система диктува нашата посока за това как вземаме решения, как мислим и действаме (или бездействаме) и как гледаме на себе си и на света като цяло.

1. Какво всъщност представлява нервната система?

Когато говорим за нервната система, често я свързваме само с мозъка, стреса или тревожността. Всъщност, тя представлява сложна мрежа, която постоянно получава информация, обработва я и координира реакциите на организма.

Можеш да си представиш нервната система като комуникационна мрежа между мозъка и тялото. Тя получава информация както от външната среда- звук, светлина, допир или движение, така и от твоето собствено тяло. Нервната система не просто „получава информация“, а участва и в определянето на това как организмът ти да реагира на тази информация.

Когато се случи нещо, което мозъкът интерпретира като потенциална заплаха, организмът ти може много бързо да премине в състояние на повишена готовност. В тези реакции участват различни мозъчни структури и системи за стрес, включително симпатиковата нервна система и хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос (HPA axis). Те могат да доведат до промени в сърдечната честота, дишането, мускулното напрежение и вниманието.

Именно тук започва интересната връзка между нервната система и ежедневния ни живот.

Една ситуация не трябва задължително да бъде физически опасна, за да предизвика силна реакция. Представи си, че получаваш съобщение: „Трябва да поговорим.“ Самите думи не съдържат информация дали предстои нещо хубаво или неприятно, но ако мозъкът ти ги интерпретира като потенциална заплаха, още преди да си разбрал какво се случва, може да усетиш напрежение, ускорен пулс или тревожност. След това се активират мислите:„Какво съм направил?“ „Сигурно е нещо лошо.“

Тук вече виждаме една важна последователност: ситуация → оценка на ситуацията → реакция на нервната система → усещане → мисли → поведение.

Това не означава, че нервната система „взема всички решения вместо нас“. По-скоро тя създава физиологичното и емоционалното състояние,  което ни кара да мислим и действаме по определен начин (по- често не в наша полза и не позитивен такъв).

2. Fight, flight, freeze- бий се, бягай или замръзни- или как нервната система реагира, когато усещаме заплаха?

Когато говорим за нервна система и страх, често чуваме израза „fight or flight“- „бий се или бягай“. Реакцията на организма към заплаха обаче, е по-сложна от това. В зависимост от ситуацията и начина, по който я възприемаме, можем да видим различни защитни реакции, включително борба, бягство и замръзване. Тези реакции са част от начина, по който организмът се подготвя да се справи с потенциална опасност.

Представи си, че вървиш по улицата и изведнъж чуваш силен звук зад себе си. Още преди съзнателно да си разбрал какво се случва, вниманието ти се насочва натам. Тялото ти може да се напрегне, пулсът ти да се промени, а мускулите да се подготвят за действие. Това е важно, защото нервната система не чака да анализираш и рационализираш ситуацията с думи: „Нека първо разгледам всички възможни варианти и след това ще реша дали има опасност.“Не! При потенциална заплаха организмът може да започне да се подготвя много бързо.

Fight– борба

При реакцията „fight“ организмът се подготвя за активно действие. В ежедневието това невинаги означава физическа агресия. Може да се прояви като силна раздразнителност, желание да се противопоставиш, да спориш, да контролираш ситуацията или веднага да „решиш проблема“.

Например: някой отправя критика към теб. Вместо първо да чуеш какво реално ти казва човекът, може автоматично да си помислиш: „Той ме напада“ и веднага да започнеш да се защитаваш. В този момент реакцията ти може да е много по-бърза от рационалното обмисляне.

Flight– бягство

При „flight“ основната тенденция е да се отдалечиш от това, което възприемаш като заплаха. Тук не е задължително да бъде физическо бягство. Може да е: „Ще го направя утре.“ „Не искам да говоря за това.“ „Няма да кандидатствам за тази работа, защото сигурно няма да ме одобрят.“ „По-добре да не започвам.“

Понякога, избягването ни носи моментно усещане за облекчение, но това не означава, че проблемът е изчезнал.

Freeze– замръзване

Това е реакцията, за която се говори по-рядко. Замръзването може да изглежда като: „Знам какво трябва да направя, но не мога да започна.“ или  „Просто блокирах.“

Изследванията показват, че замръзнването не трябва да се разбира просто като пасивно състояние на страх. При заплаха, то може да бъде свързано с повишено внимание към средата, събиране на информация и подготовка за последващо действие. Тоест, понякога замръзването не означава, че нервната система е „изключила“. То може да бъде част от начина, по който организмът се ориентира в ситуацията и се подготвя какво да направи след това.

Тук споделям и един модел, в който много хора биха се разпознали, взет от моята частна практика с клиент.

Представи си следната ситуация. Имаш важен проект, който искаш да започнеш. Отваряш компютъра и започваш да гледаш празния документ, но изведнъж усещаш напрежение. Започваш да проверяваш и ровиш в телефона си, а после решаваш да си направиш кафе, а след кафето си даваш сметка, че днес трябва да пооправиш и почистиш. На пръв поглед, тази динамика изглежда като липса на дисциплина. Ако ситуацията е свързана със силен страх от провал, оценка или грешка, е възможно част от поведението ти всъщност да е избягване на неприятното състояние, а не просто „мързел“.

Разбира се, не всяко отлагане или блокиране означава реакция на нервната система. Причините могат да бъдат много и различни, но именно затова е полезно да започнем да наблюдаваме не само какво правим, а и какво се случва в нас непосредствено преди това. Именно за това регулирането на нервната система е важно, защото няма да ти позволи да влезеш бързо в някой от тези защитни механизми, а ще можеш спокойно и контролирано да осмисляш и наблюдаваш всички тези процеси, вземайки решение на база какво е правилно за теб.

3. Как нервната система влияе върху решенията, които вземаш?

Тук вече стигаме до една от най-интересните връзки между нервната система и ежедневието ни. Хората обичат да мислят за решенията като за чисто рационален процес: „Имам избор → обмислям вариантите → избирам най-добрия“

Реално обаче, процесът е много по-сложен. Когато сме под стрес, физиологичното ни състояние се променя, а това влияе на вниманието, когнитивния контрол, оценката на риска и начина, по който претегляме различните възможности. Научните изследвания показват, че стресът може да влияе върху вземането на решения, но ефектът не е еднакъв във всички ситуации- понякога може да помогне за определени задачи, а в други да затрудни процеса.

Именно затова понякога можем да знаем какво искаме, но въпреки това да действаме по различен начин. Рационално виждаме една възможност, но емоционално усещаме риск, и когато страхът е силен, естествената ни реакция може да бъде тази- да се отдръпнем, да отложим или да избегнем ситуацията.

Затова понякога е полезно, преди да вземеш важно решение, да се запиташ не само: „Какво мисля за тази ситуация?“, но и: „В какво състояние съм, докато мисля за нея?“ Да не се „подвеждаш“ по емоциите и да не вемаш решения под афект, както и да имаш високи нива на самоконтрол, са двата нужни и най- ценни инструмента, които трябва да усвоиш и интегрираш.

Когато решението е продиктувано основно от страх, може да се опиташ да избегнеш неприятното усещане в настоящия момент, вместо да избереш това, което действително е важно за теб в дългосрочен план. Това е и причината разбирането на собствените реакции да бъде толкова важна задача. Когато започнем да забелязваме какво се случва в тялото ни, какви мисли се появяват и какво ни се иска да направим в този момент, получаваме малко повече пространство между реакцията и избора. Точно това пространство е нужно и достатъчно, за да не реагираме автоматично, а да изберем по-осъзнато.

4. Нервната система и отношенията с другите

Нервната система влияе не само върху начина, по който преживяваме стреса, но и върху начина, по който възприемаме хората около нас. В отношенията постоянно получаваме социална информация-  тона на гласа, изражението, мълчанието, критиката, дистанцията, одобрението или неодобрението на другия. Мозъкът ни трябва непрекъснато да прави преценка, какво означават тези сигнали и дали ситуацията е безопасна. Точно затова, една и съща ситуация може да бъде преживяна по напълно различен начин от двама души.

Представи си, че партньорът ти се прибира и е необичайно мълчалив. За един човек това може да означава: „Вероятно е уморен.“, а за друг веднага може да си помисли: „Нещо не е наред. Сигурно е ядосан на мен.“ Самото мълчание не съдържа еднозначно послание. Значението му зависи и от начина, по който го интерпретираме.

Изследванията върху социално-оценъчната заплаха показват, че ситуации, в които усещаме, че можем да бъдем оценявани, отхвърлени или да загубим социалната си стойност, могат да предизвикат реална физиологична стресова реакция. При експерименти с публично говорене и социална оценка, например, се наблюдават промени в кортизола и сърдечно-съдовата реакция. Това означава, че за нервната система, тази социалната ситуация също може да бъде значима. За това и винаги имаме сценична треска, когато трябва да говорим пред публика или когато заставаме пред камера, например.

Когато усещаме критика, отхвърляне или неодобрение, реакцията ни не винаги остава само на ниво мисъл. Може да усетим напрежение, ускорен пулс, стягане, желание да се защитим или да се отдръпнем. Тогава започва да се променя не само начинът, по който се чувстваме, но и начинът, по който се държим- възможно е да започнем да се смаляваме, да внимаваме прекалено много какво говорим; да премълчаваме нуждите си; да се съобразяваме, за да не предизвикаме конфликт; да търсим одобрение; да се опитваме да бъдем „достатъчно добри“, за да не загубим връзката с другия.

Съвсем вероятно е да се случи и обратното- желание да контролираме; да искаме да знаем какво мисли другият, защо не отговаря, защо се държи различно; дали още ни обича; или какво означава определена дума.

Контролът в този случай може да изглежда като опит да разберем другия, но понякога зад него стои по-проста потребност –  да намалим собствената си несигурност.

Съществува обаче и друг вариант-  отдръпването. Когато отношенията станат емоционално натоварващи, човек може да стане дистантен, да се затвори, да не показва какво чувства или да реши, че е по-безопасно, ако не се нуждае от другия. Когато възприемаме дадена социална ситуация като заплашителна, начинът, по който обработваме информацията и реагираме, се променя.

И тук няма как да не спомена и страхът от отхвърляне, който е много „преплетен“ със състоянието на нервната ни система. Изследванията върху т.нар. чувствителност към отхвърляне показват, че някои хора са по-склонни да очакват отхвърляне, да забелязват по- бързо двусмислени сигнали като възможно отхвърляне и да реагират по-силно на тях. Това може да създаде порочен кръг.

Ако очаквам да бъда отхвърлен, ще следя по-внимателно поведението на другия и буквално започвам да го гледам „под лупа“; може да забележа дистанция или промяна в тона и да я приема като доказателство, че нещо не е наред. След това мога да се защитя, да стана по-настоятелен, по-студен или по-контролиращ. Другият човек от своя страна може да реагира на това поведение и така първоначалният страх може да започне да влияе върху самото взаимодействие. Ето как валидираш това свое убеждение.

Има изследвания, които показват именно такава динамика в близките отношения- очакванията за отхвърляне могат да влияят върху поведението и взаимодействието между партньорите. Това не означава, че всичко е „в главата ни“. Понякога човекът срещу нас действително е критичен, непредвидим, дистанциран или контролиращ. Не всяко усещане за заплаха е погрешна интерпретация, но има значение  и е важно да разграничаваме това, което реално се случва, от това, което нервната ни система очаква да се случи.

Ако човек възприема отношенията като място, в което може да има различия, да казва „не“, да бъде критикуван и въпреки това да остане свързан с другия, същата ситуация може да бъде преживяна по съвсем различен начин. Тук обаче е важно и какво е състоянието на нервната система на другия и дали той би ти дал това защитено пространство. За това и често споменавам, че няма как да имаме спокойна и регулирана нервна система около човека, който е тригер за нас. В живота, често това са най- близките ни хора. Твоята реакция, поведение и мисли не могат да накарат другия да се държи по определен начин, но могат да ти осигурят вътрешната увереност и спокойствие, за да се чувстваш пълноценен човек.

Затова в отношенията е интересно да наблюдаваме не само „Какъв е другият човек?“, но и: „Какъв ставам аз, когато съм с него?“– Смалявам ли се? Започвам ли да се защитавам? Опитвам ли се да контролирам? Бягам ли? Търся ли постоянно валидация?

Когато започнеш да разбираш нервната си система, ще правиш много по- осъзнати избори. Знанието само по себе си не променя автоматичните ти реакции. Може да знаеш, че си под стрес, да разбираш защо се затваряш или защо имаш нужда от контрол, и въпреки това да продължаваш да реагираш по същия начин.

Промяната започва, когато разпознаваш тези реакции в реално време- да забелязваш какво се случва в теб, какво ги задейства и какво да правиш след това. Постепенно, между усещането и реакцията се появява повече пространство, а с него идва и повече избор. Това е и смисълът на регулацията- не да бъдеш спокоен през цялото време; не да премахнеш страха, напрежението или несигурността на 100%, а да можеш да преминаваш през различни състояния, без автоматично да бъдеш управляван от тях.

Когато започнем да разбираме собствената си нервна система, започваме да разбираме и себе си по различен начин- виждаме защо реагираме така, разпознаваме моделите, които се повтарят и започваме да различаваме настоящите от старите си реакции. Тогава промяната вече не е опит да се поправим, а процес на изграждане на повече свобода в начина, по който мислим, чувстваме, избираме и се свързваме с другите.

Източници

Benarroch, E. E. (2020). Physiology and Pathophysiology of the Autonomic Nervous System. Continuum: Lifelong Learning in Neurology, 26(1), 12–24.

Ulrich-Lai, Y. M., & Herman, J. P. (2009). Neural Regulation of Endocrine and Autonomic Stress Responses. Stress, 12(6), 509–521.

Kozlowska, K., Walker, P., McLean, L., & Carrive, P. (2015). Fear and the Defense Cascade: Clinical Implications and Management. Harvard Review of Psychiatry, 23(4), 263–287.

Roelofs, K. (2017). Freeze for action: Neurobiological mechanisms in animal and human freezing. Philosophical Transactions of the Royal Society B: Biological Sciences, 372(1718), 20160206.

Roelofs, K., & Dayan, P. (2022). Freezing revisited: Coordinated autonomic and central optimization of threat coping. Nature Reviews Neuroscience, 23, 568–580.

Starcke, K., & Brand, M. (2012). Decision making under stress: A selective review. Neuroscience & Biobehavioral Reviews, 36(4), 1228–1248.

Livermore, J. J. A., et al. (2021). Approach-Avoidance Decisions Under Threat: The Role of Autonomic Psychophysiological States. Frontiers in Neuroscience, 15, 621517.

van Herk, L., Schilder, F. P. M., de Weijer, A. D., Bruinsma, B., & Geuze, E. (2024). Heightened SAM- and HPA-axis activity during acute stress impairs decision-making: A systematic review on underlying neuropharmacological mechanisms. Neurobiology of Stress, 31, 100659.

Dickerson, S. S., & Kemeny, M. E. (2004). Acute stressors and cortisol responses: A theoretical integration and synthesis of laboratory research. Psychological Bulletin, 130(3), 355–391.

Dickerson, S. S., Gruenewald, T. L., & Kemeny, M. E. (2004). When the Social Self Is Threatened: Shame, Physiology, and Health. Journal of Personality, 72(6), 1191–1216.

Downey, G., & Feldman, S. I. (1996). Implications of rejection sensitivity for intimate relationships. Journal of Personality and Social Psychology, 70(6), 1327–1343.

Romero-Canyas, R., Downey, G., Berenson, K., Ayduk, Ö., & Kang, N. J. (2010). Rejection sensitivity and the rejection-hostility link in romantic relationships. Journal of Personality and Social Psychology, 98(2), 405–419.

Top of Form

Bottom of Form